Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1 - Unknown
- Дата:16.06.2026
- Категория: Разная литература / Прочее
- Название: Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 1
- Автор: Unknown
- Просмотров:0
- Комментариев:0
Шрифт:
Интервал:
Закладка:
Отклоних се от пътя си с повече от три километра, но работилницата на лютиера се оказа празна и тъмна. Почуках на вратата без никакъв резултат. После след миг колебание се вмъкнах вътре и откраднах инструмента си. Макар че това едва ли можеше да се нарече кражба, тъй като лютнята си беше моя, а и вече бях платил за поправката й.
Трябваше да се изкатеря по една стена, да отворя със сила прозорец и да се справя с две ключалки. Не беше кой знае какво, но като се има предвид, че не си бях доспал и главата ми беше размътена от виното, вероятно имах късмет, че не паднах от покрива и не си счупих врата. Но като изключим една хлабава покривна плоча, която накара сърцето ми да се разтупти, нещата минаха гладко и след двайсет минути отново бях на път.
Четиримата наемници, които Алверон беше събрал, ме чакаха в една кръчма на три-четири километра северно от Северин. Запознахме се набързо и веднага тръгнахме на север по кралския път.
Умът ми беше толкова муден, че изминахме километри, преди да започна да обмислям отново някои неща. Едва тогава ми дойде наум, че маерът може и да не е бил съвсем честен във всичко, което ми беше казал предишната нощ.
Наистина ли бях най-подходящият човек, който да води шепа следотърсачи в една непозната гора, за да избият банда разбойници? Наистина ли Алверон имаше толкова високо мнение за мен?
Не. Разбира се, че не. Ласкаеше ме да си мисля така, но просто не беше истина. Маерът разполагаше с по-добри средства. Истината бе, че вероятно искаше сладкодумният му помощник да не му се мотае в краката сега, когато бе спечелил благоволението на лейди Лаклес. Беше глупаво, че не го бях осъзнал по-рано.
Така че ме беше пратил за зелен хайвер, за да не му се пречкам. Очакваше, че ще прекарам поне месец в напразно търсене из дълбоката гора на Елд и след това ще се върна с празни ръце. Така и пълната кесия придобиваше смисъл. Сто бита щяха да ни осигурят провизии за около месец. После, когато парите свършеха, щях да бъда принуден да се върна в Северин, където маерът щеше да цъка разочаровано с език и да използва провала ми като извинение да не се чувства чак толкова задължен за услугите, които му бях направил до момента.
От друга страна, ако имах късмет и намерех бандитите — още по-добре. Точно такъв план бих очаквал от Алверон. Каквото и да станеше, той щеше да получи това, което искаше.
Беше дразнещо. Но не можех да се върна в Северин и да се изправя срещу него. Сега, след като се бях съгласил да се захвана с това, не можех да направя нищо друго, освен да се възползвам от ситуацията по най-добрия възможен за мен начин.
Докато вървях на север с пулсираща от болка глава и с пресъхнала уста, реших, че ще изненадам отново маера. Щях да заловя неговите бандити.
И тъй като третият път беше най-важен, тогава маер Алверон щеше наистина да ми е много задължен.
- Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе - Фэнтези
- Тишина - Юрий Васильевич Бондарев - Советская классическая проза
- Двор. Баян и яблоко - Анна Александровна Караваева - Советская классическая проза
- Двор чудес (сборник) - Кира Сапгир - Русская современная проза
- Снова в школу и иже с ним[СИ] - Кой - Попаданцы