Форма входа
0/0
Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе
- Дата:20.06.2024
- Категория: Фантастика и фэнтези / Фэнтези
- Название: Пътеките на мрака - цялата трилогия
- Автор: Р. Салваторе
- Просмотров:1
- Комментариев:0
Уважаемые читатели!
Тут можно читать бесплатно Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе. Жанр: Фэнтези. Так же Вы можете читать полную версию (весь текст) онлайн книги без регистрации и SMS на сайте Knigi-online.info (книги онлайн) или прочесть краткое содержание, описание, предисловие (аннотацию) от автора и ознакомиться с отзывами (комментариями) о произведении.
Описание онлайн-книги Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе:
1. Потайно острие 2. Гръбнака на света 3. Саблено море съставил: stg™Дризт, Уолфгар, Кати-бри, Бруенор и Риджис тръгват на поредното си пътуване, но този път не в търсене на приключения, а за да прочистят света от злото на Креншинибон. Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо – търсенето на собствения им път. Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?! Избягал в Лускан от спомените за злия демон Ерту, Уолфгар е мъртъв за своите приятели. Той се сприятелява с най-големия разбойник в града – Морик, и двамата заживяват безгрижно в кръчмата на Арумн. Съдбата обаче не е отредила на Уолфгар безцелно съществуване, забравен от света. Варваринът е несправедливо обвинен в сериозни престъпления и трябва да поеме по трудния път на изкуплението. Приключенията го отвеждат до Гръбнака на света, където пътят му се пресича с този на млада жена, сключила брак по сметка с местния благородник, но чакаща дете от своя любим. Тя посочва Уолфгар за баща на детето и така го въвлича в поредния вихър от перипетии и приключения, в търсене на истината и в опит да забрави миналото. Въпреки опасностите, Уолфгар ще оцелее, за да спечели най-ценната награда – един човек, който е смятал за изгубен завинаги.Когато Дризт намира белег от великия боен чук Щитозъб на гърба на свиреп престъпник, той повече не може единствено да се надява, че Уолфгар е в безопасност. Мрачният елф и приятелите му се отправят на път, за да открият варварина веднъж завинаги. И докато подреждат пъзела, който ги измъчва от дълго време, парче по парче, решимостта на Дризт да го намери нараства все повече. А през това време Уолфгар плава с капитан Дюдермонт и на свой ред търси откраднатия Щитозъб, който е в ръцете на злия пират Шийла Крий. Само че и тя не чака просто да бъде хваната, а има други планове... Дризт, Кати-Бри, Риджис, Бруенор и Уолфгар – приятелите от Сребърните зали се събират за първи път от дълго време в едно приключение, което ще ви остави без дъх.
Читем онлайн Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе
Шрифт:
-
+
Интервал:
-
+
Закладка:
Сделать
Глава 23
Последното изпитание
Дризт стоеше като закован и гледаше как по съвършено гладката повърхност на кулата плъзва тънка пукнатина, която постепенно ставаше все по-широка и по-широка, докато не се превърна в отворена врата.
На прага й, вдигнал ръка, за да го повика, стоеше мрачен елф с причудлива, украсена с перо шапка, която Дризт помнеше отлично. По някаква причина, която и сам не разбираше, пазителят изобщо не беше изненадан.
— Ето, че пак се срещаме, Дризт До’Урден — поздрави го Джарлаксъл, използвайки общия език на Повърхността. — Заповядай, влез. Трябва да си поговорим.
Дризт постави ръка върху дръжката на един от ятаганите си, а другата — върху кесийката с ониксовата статуетка, въпреки че съвсем наскоро бе отпрашил Гуенивар обратно в Звездната равнина и знаеше, че тя все още няма да е възстановила напълно силите си. Мускулите на краката му се напрегнаха, докато преценяваше разстоянието, което го делеше от наемника. Благодарение на магическите предпазители, които носеше около глезените си, можеше да го вземе само за миг, навярно дори щеше да успее да нанесе и един удар.
Ала това щеше да е всичко, сигурен бе Дризт. Щом Джарлаксъл беше тук, наоколо несъмнено беше пълно с воини от Бреган Д’аерте, които и в този миг го държаха на прицел.
— Заповядай — покани го отново Джарлаксъл. — Трябва да обсъдим нещо, което би могло да е от полза както за нас двамата, така и за нашите приятели.
Тези думи, както и фактът, че се бе озовал тук, подведен от лъжата на един измамник, че Уолфгар бил в беда, накараха Дризт да охлаби хватката си около дръжката на ятагана.
— Обещавам ти, че нито аз, нито моите съмишленици ще те нападнем — увери го Джарлаксъл. — Нещо повече, онези, с които дойде дотук, също ще си тръгнат невредими, при условие че не предприемат нищо срещу мен.
Дризт познаваше наемника достатъчно добре, за да знае, че може да му вярва. При предишните им срещи винаги Джарлаксъл бе държал печелившите карти и бе разполагал с не една и две възможности да убие както него, така и Кати-Бри. Ала не го бе сторил, въпреки че можеше да спечели доста, ако донесеше главата на изменника До’Урден в Мензоберанзан. С един последен поглед към хълма, който закриваше малкото селце, Дризт пристъпи към вратата.
Безброй спомени го връхлетяха, когато прекрачи прага на кулата и магическата врата хлопна зад гърба му. Макар че сега приземното ниво бе различно, Дризт нямаше как да не се върне назад във времето, към деня, когато в преследване на Акар Кесел, за първи път бе проникнал във физическото проявление на Креншинибон. Споменът със сигурност не бе от най-приятните, но пък можеше да му бъде полезен с идеи как да се справи с кулата, дай отнеме силата и да я превърне в купчина отломки.
После обаче видя Джарлаксъл да се настанява удобно в мекото кресло край едно огромно огледало и осъзна, че такава възможност най-вероятно няма да му се удаде.
Наемникът кимна към срещуположния стол и Дризт се подчини. Джарлаксъл може и да бе неимоверно опасен, много по-опасен от повечето същества, които бе срещал през живота си, но не беше безразсъден, нито ненужно жесток.
Докато отиваше към стола, Дризт усети, че краката му са мъничко по-тежки, сякаш силата на магическите му предпазители вече не действаше.
— Наблюдавам действията ти от доста дни насам — обясни Джарлаксъл. — Един мой приятел се нуждае от услугите ти.
— Услуги? — подозрително повтори Дризт.
Джарлаксъл само се усмихна и продължи:
— Затова трябваше отново да ви събера.
— И да откраднеш Креншинибон — допълни Дризт.
— О, не — призна си наемникът. — Съвсем не. В началото дори не знаех за Креншинибон. Това, че се сдобих с него, бе просто още един (и то доста приятен) стимул в издирването на онова, от което се нуждаех най-силно — теб.
— А Кадърли? — донякъде притеснено попита Дризт.
Все още не бе съвсем сигурен дали онзи, който се бе притекъл на помощ на Риджис, бе истинският Кадърли или не. Дали Джарлаксъл бе успял да отмъкне кристалния отломък от свещеника или цялата случка бе една особено хитра измама?
— Кадърли си е във „Възвисяване на вярата“, в блажено неведение за онова, което се случва с теб — обясни Джарлаксъл. — За огромно неудоволствие на новия чирак на един от моите магьосници, който храни особено силна неприязън към свещеника.
— Закълни ми се, че Кадърли е добре — настоя Дризт.
Наемникът кимна:
— Напълно. И не се тревожи, няма нужда да ми благодариш, задето спасихме живота на полуръста.
Насмешливата забележка на Джарлаксъл хвана Дризт неподготвен. Трябваше да признае, че наемникът е прав. Ако съюзниците му, предрешени като Кадърли, не се бяха появили, за да изцелят Риджис, той най-вероятно вече нямаше да е между живите, или, най-малкото, щеше да е осакатен за цял живот.
— Колко изгодно — правите една проста магия и така спечелвате пълното ни доверие — изрече на глас Дризт, който добре разбираше, че Джарлаксъл рядко прави нещо, ако не може да извлече някаква полза от него.
— Съвсем не беше проста — увери го наемникът. — Освен това, спокойно можехме да се престорим, че сме го излекували и да приложим заклинание, което да му помогне само временно, оставяйки го в крайна сметка в още по-тежко състояние отпреди.
Когато видя очите на Дризт да се присвиват заплашително, побърза да добави:
— Но не го сторихме, уверявам те. Приятелят ти много скоро ще бъде напълно здрав.
— Тогава искрено ти благодаря — отвърна Дризт. — Естествено, разбираш, че ще трябва да си взема Креншинибон обратно?
— Не се и съмнявам, че си достатъчно храбър, за да се опиташ да го направиш — призна наемникът. — Но също така знам, че не си достатъчно глупав.
— Може бе не точно сега.
— А защо изобщо? Какво го е грижа Дризт До’Урден дали злата магия на Креншинибон действа сред мрачните елфи от Мензоберанзан?
И този път думите на Джарлаксъл хванаха Дризт неподготвен. Какво ли наистина?
— Но дали Джарлаксъл ще остане в Мензоберанзан? — рече той. — Струва ми се, че не.
Наемникът се разсмя:
— Джарлаксъл ходи там, където трябва да бъде. Но ти помисли добре, преди да се опиташ да си върнеш кристалния отломък, Дризт До’Урден. Освен това, нима Креншинибон би могъл да попадне в по-подходящи ръце от моите?
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});На этой странице вы можете бесплатно читать книгу Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе бесплатно.
Похожие на Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе книги
- Самоучитель по танцу живота - Кейли Туран - Хобби и ремесла
- Спи, милый принц - Дэвид Дикинсон - Исторический детектив
- На острие жизненных принципов - Святослав Феоктистович Моисеенко - Менеджмент и кадры / Психология
- На острие меча - Богдан Сушинский - Исторические приключения
- Бешенец - Стая Диких Чебурашек - Фэнтези
