Форма входа
0/0
Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе
- Дата:20.06.2024
- Категория: Фантастика и фэнтези / Фэнтези
- Название: Пътеките на мрака - цялата трилогия
- Автор: Р. Салваторе
- Просмотров:1
- Комментариев:0
Уважаемые читатели!
Тут можно читать бесплатно Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе. Жанр: Фэнтези. Так же Вы можете читать полную версию (весь текст) онлайн книги без регистрации и SMS на сайте Knigi-online.info (книги онлайн) или прочесть краткое содержание, описание, предисловие (аннотацию) от автора и ознакомиться с отзывами (комментариями) о произведении.
Описание онлайн-книги Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе:
1. Потайно острие 2. Гръбнака на света 3. Саблено море съставил: stg™Дризт, Уолфгар, Кати-бри, Бруенор и Риджис тръгват на поредното си пътуване, но този път не в търсене на приключения, а за да прочистят света от злото на Креншинибон. Артемис Ентрери се завръща в Калимпорт, за да открие, че след заминаването му нещата са се променили и мястото му в неговия собствен свят съвсем не е така неоспоримо, както преди. Изкусно и неумолимо, мрачният елф Джарлаксъл изплита мрежата, която ще хвърли и над Повърхността, за да утвърди влиянието си там. Но съдбата и на доблестните войни, и на коварния наемник, и на безмилостния палач е направлявана от нещо общо – търсенето на собствения им път. Само че не водят ли всички тези пътища до едно и също място?! Избягал в Лускан от спомените за злия демон Ерту, Уолфгар е мъртъв за своите приятели. Той се сприятелява с най-големия разбойник в града – Морик, и двамата заживяват безгрижно в кръчмата на Арумн. Съдбата обаче не е отредила на Уолфгар безцелно съществуване, забравен от света. Варваринът е несправедливо обвинен в сериозни престъпления и трябва да поеме по трудния път на изкуплението. Приключенията го отвеждат до Гръбнака на света, където пътят му се пресича с този на млада жена, сключила брак по сметка с местния благородник, но чакаща дете от своя любим. Тя посочва Уолфгар за баща на детето и така го въвлича в поредния вихър от перипетии и приключения, в търсене на истината и в опит да забрави миналото. Въпреки опасностите, Уолфгар ще оцелее, за да спечели най-ценната награда – един човек, който е смятал за изгубен завинаги.Когато Дризт намира белег от великия боен чук Щитозъб на гърба на свиреп престъпник, той повече не може единствено да се надява, че Уолфгар е в безопасност. Мрачният елф и приятелите му се отправят на път, за да открият варварина веднъж завинаги. И докато подреждат пъзела, който ги измъчва от дълго време, парче по парче, решимостта на Дризт да го намери нараства все повече. А през това време Уолфгар плава с капитан Дюдермонт и на свой ред търси откраднатия Щитозъб, който е в ръцете на злия пират Шийла Крий. Само че и тя не чака просто да бъде хваната, а има други планове... Дризт, Кати-Бри, Риджис, Бруенор и Уолфгар – приятелите от Сребърните зали се събират за първи път от дълго време в едно приключение, което ще ви остави без дъх.
Читем онлайн Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе
Шрифт:
-
+
Интервал:
-
+
Закладка:
Сделать
Единадесета глава
Вплетени ръце
— Кажи ми за отровата — обади се прелат Волтин, един от съдружниците на Камербун. Беше се изтегнал в удобното си кресло, насред непоносимо горещата стая, а в огромното огнище зад гърба му пращеше силно накладен огън.
— Никога не е на хубаво — отвърна Морик и така си изпроси още едно завъртане на инструмента за измъчване от невъобразимо жестокия, едноок мъчител, който дори не си бе дал труда да покрие незрящото си око и в чиито вени течеше повече оркска, отколкото човешка кръв. — Да те отровят, имам предвид — уточни Морик, с изтънял от болка глас.
— Не е същата като в стъкленицата, която открихме в торбата ти — поясни Волтин и кимна на тъмничаря, който побърза да отиде зад жертвата си.
Морик опита да се обърне, но не можа да помръдне. И двете му ръце бяха здраво стегнати — едната — с менгеме, а другата — в причудливо подобие на кутия, която бе така направена, че да държи пръстите му широко разперени, та мъчителят му да може да си „играе“ с всеки от тях поотделно.
Прелатът сви рамене и вдигна ръце. Морик не отговори и миг по-късно чу плющенето на бича. Дълбоки резки плъзнаха по голия му гръб, а потта, която го обливаше, направи болката още по-свирепа.
— И оръжието, и отровата бяха у теб — невъзмутимо продължи Волтин. — Само че отровата се оказа различна. Хитра уловка, предполагам, за да ни попречи да изцерим раните на капитан Дюдермонт.
— Уловка, наистина — сухо отвърна Морик, при което тъмничарят отново стовари бича си върху гърба му и замахна за трети удар.
Този път Волтин го спря.
— Значи си признаваш?
— Абсолютно! Добре измислена уловка — да ни пробутат нещо, което изглежда като неоспоримо доказателство за нашата вина, а след това да извършат покушението срещу Дюдермонт, точно когато с Уолфгар говорим с него…
— Достатъчно! — видимо ядосан отсече Волтин — и той, и всички, които преди него бяха разпитвали двамата затворници, бяха чули абсолютно същата невероятна история — както от Морик, така и от Уолфгар.
Прелатът се надигна, клатейки глава… жест, чието значение Морик отлично знаеше.
— Мога да ти кажа други неща — примоли се той, ала Волтин махна с ръка.
Морик искаше да настоява, ала и думите, и дъхът му секнаха, когато мъчителят му го сръга в бъбреците. Дребният крадец изскимтя и подскочи… което само усили болката в ръката и палеца му. Въпреки това, колкото и да се опитваше да се овладее, не можа да спре и отново подскочи, когато тъмничарят го удари, тъй като върху пръстите си жестокото създание бе надянало метална скоба, обсипана с тънки игли.
Мислите на Морик се върнаха назад, към мрачните елфи, които го бяха посетили преди толкова време. Дали знаеха какво се случва? Дали нямаше да се появят, за да избавят Уолфгар и ако го стореха, дали щяха да спасят и него? В първите няколко часа, когато още бяха приковани един до друг, той бе на косъм да сподели всичко това с варварина. Беше се отказал единствено защото се боеше, че приятелят му, очевидно потънал в страшните си спомени, може и да не го чуе, за разлика от някой надзирател, навъртащ се наоколо.
Ами да, щеше да бъде просто прекрасно, ако, освен останалото, съдиите го обвинят и в съучастничество с елфи на мрака. Не че щеше да има кой знае какво значение…
Поредният удар на едноокия тъмничар го извади от мислите му, след него последва и ново изплющяване на камшика, което изрисува още няколко грозни драскотини върху гърба му.
Ако елфите на мрака не се появяха в най-скоро време, с Морик щеше да бъде свършено и то по особено мъчителен начин.
* * *Робилард излезе само за няколко минути, но когато се върна, завари половин дузина свещеници да се трудят под напътствията на Камербун.
— Гори отвътре — обясни жрецът, макар че дори от това разстояние Робилард и сам виждаше пламналото, обляно в пот лице на капитана.
Магьосникът не пропусна да забележи, че стаята е станала по-студена и осъзна, че двама от шестимата свещеници са заети с това да охлаждат помещението, а не да лекуват Дюдермонт.
— В каютата си на „Морски дух“ имам заклинания, които правят съвсем същото — рече Робилард. — За капитана ще е по-добре, ако хората ти могат да се съсредоточат единствено върху това да го изцелят.
— Върви — съгласи се Камербун и Робилард начаса отвори няколко между пространствени портала, които за няколко секунди го отведоха на борда на „Морски дух“.
Щом се озова в каютата си, той трескаво започна да рови из многобройните книги и свитъци, вълшебни предмети и такива, които още не бе омагьосал и с които се канеше да се заеме в мига, в който намери малко свободно време. Най-сетне откри това, което търсеше — пергамент, върху който бяха записани три заклинания за лед, както и необходимите съставки. Проклинайки се, задето не беше по-добре подготвен, Робилард се зарече, че още на следващия ден ще насочи цялата си магическа енергия, за да научи наизуст всички подобни заклинания, и се втурна обратно към параклиса, където лежеше капитанът. Завари свещениците да се трудят все така усърдно, а старата Гретхен — да втрива гъст бял мехлем в гърдите на Дюдермонт.
Робилард подреди нужните съставки (козина от бяла мечка и стъкленица с кръв от леден трол) пред себе си и разви пергамента. С огромно усилие на волята откъсна очи от издъхващия капитан и със самоконтрол, на какъвто бе способен единствено някой магьосник, се залови за работа — поде тих напев, описвайки причудливи движения с ръце, после капна малко от студената трол ска кръв върху палеца и показалеца си и като взе късчето козина, духна един, два, три пъти отгоре му и го хвърли на земята. Изведнъж, с гръмко трополене, което огласи цялата стая, по пода се посипаха късове град, които ставаха все по-едри с всяка изминала секунда, докато не след дълго капитан Дюдермонт вече имаше ново легло — солиден леден блок.
— Това е критичният час — обади се Камербун. — Огънят, който го изгаря, е прекалено силен и се боя, че може да го убие. Кърви отвсякъде и кръвта му е рядка като вода. Когато тези шестимата изчерпят целителните си заклинания, под ръка имам други, които да заемат мястото им. Освен това съм разпратил пратеници да молят за помощ в още няколко светилища, дори такива, с които сме в съперничество.
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});На этой странице вы можете бесплатно читать книгу Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе бесплатно.
Похожие на Пътеките на мрака - цялата трилогия - Р. Салваторе книги
- Самоучитель по танцу живота - Кейли Туран - Хобби и ремесла
- Спи, милый принц - Дэвид Дикинсон - Исторический детектив
- На острие жизненных принципов - Святослав Феоктистович Моисеенко - Менеджмент и кадры / Психология
- На острие меча - Богдан Сушинский - Исторические приключения
- Бешенец - Стая Диких Чебурашек - Фэнтези
